ОПЪРЛЯНЕ

Речник на българския език

опърляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опърлъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опър-ля-не
членувано опър-ля-не-то
мн.ч. опър-ля-ния
членувано опър-ля-ни-я-та