ОПЪН

Речник на българския език

о̀пън — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Изпъване, изтягане. Въжето трябва да издържа на опън.

Грешни изписвания (1)

  • опан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опън
непълен член опъ-на
пълен член опъ-нът
мн.ч. опъ-ни
членувано опъ-ни-те
бройна форма опъ-на
звателна форма —

Връзки