ОПУЩАНЕ

Речник на българския език

опущане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опуштане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опу-ща-не
членувано опу-ща-не-то
мн.ч. опу-ща-ния
членувано опу-ща-ни-я-та