ОПРЪХВАНЕ

Речник на българския език

опръхване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • опръфане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ръх-ва-не
членувано оп-ръх-ва-не-то
мн.ч. оп-ръх-ва-ния
членувано оп-ръх-ва-ни-я-та