ОПРОВЕРГАВАНЕ

Речник на българския език

опровергаване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-ро-вер-га-ва-не
членувано оп-ро-вер-га-ва-не-то
мн.ч. оп-ро-вер-га-ва-ния
членувано оп-ро-вер-га-ва-ни-я-та