ОПРАШВАНЕ

Речник на българския език

опра̀шване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. опра̀швания, ср. Спец. Оплождане на растителни цветове. В слънчогледовите блокове има нужда от допълнително опрашване.

Грешни изписвания (7)

  • опрашвани
  • опрашвъне
  • опрашвъни
  • упрашване
  • упрашвани
  • упрашвъне
  • упрашвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оп-раш-ва-не
членувано оп-раш-ва-не-то
мн.ч. оп-раш-ва-ния
членувано оп-раш-ва-ни-я-та