ОПОНИРАНЕ

Речник на българския език

опонѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • опонирани
  • опониръне
  • опониръни
  • опуниране
  • опунирани
  • опуниръне
  • опуниръни
  • упониране
  • упонирани
  • упониръне
  • упониръни
  • упуниране
  • упунирани
  • упуниръне
  • упуниръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опо-ни-ра-не
членувано опо-ни-ра-не-то
мн.ч. опо-ни-ра-ния
членувано опо-ни-ра-ни-я-та