опонѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. опонѐнти, м.
1. Противник при спор. Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота.
2. Определено лице, което трябва да възразява с доводи на докладчик или дисертант.
1. Противник при спор. Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота.
2. Определено лице, което трябва да възразява с доводи на докладчик или дисертант.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- опунент
- упонент
- упунент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | опо-нент | |
|---|---|---|
| непълен член | опо-нен-та | |
| пълен член | опо-нен-тът | |
| мн.ч. | опо-нен-ти | |
| членувано | опо-нен-ти-те | |
| бройна форма | опо-нен-ти | |
| звателна форма | опо-нен-те | |