опонент

Речник на българския език

опонѐнт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. опонѐнти, м.
1. Противник при спор. Използваше различни доказателства, за да убеди опонентите си в своята правота.
2. Определено лице, което трябва да възразява с доводи на докладчик или дисертант.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • опунент
  • упонент
  • упунент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опо-нент
непълен член опо-нен-та
пълен член опо-нен-тът
мн.ч. опо-нен-ти
членувано опо-нен-ти-те
бройна форма опо-нен-ти
звателна форма опо-нен-те