ОПОЖАРЯВАНЕ

Речник на българския език

опожаря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • опожарявъне
  • опожъряване
  • опожърявъне
  • опужаряване
  • опужарявъне
  • опужъряване
  • опужърявъне
  • упожаряване
  • упожарявъне
  • упожъряване
  • упожърявъне
  • упужаряване
  • упужарявъне
  • упужъряване
  • упужърявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опо-жа-ря-ва-не
членувано опо-жа-ря-ва-не-то
мн.ч. опо-жа-ря-ва-ния
членувано опо-жа-ря-ва-ни-я-та