ОПЕРЕТА

Речник на българския език

оперѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. оперѐти, ж. Комична опера, в която пеенето се редува с говорене и танци.
прил. оперѐтен, оперѐтна, оперѐтно, мн. оперѐтни.

Грешни изписвания (7)

  • оперетъ
  • опирета
  • опиретъ
  • уперета
  • уперетъ
  • упирета
  • упиретъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опе-ре-та
членувано опе-ре-та-та
мн.ч. опе-ре-ти
членувано опе-ре-ти-те
звателна форма