ОПЕРВАНЕ

Речник на българския език

оперване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опер-ва-не
членувано опер-ва-не-то
мн.ч. опер-ва-ния
членувано опер-ва-ни-я-та