ОПЕРАТОРКА

Речник на българския език

опера̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • операторкъ
  • опературка
  • опературкъ
  • опираторка
  • опираторкъ
  • опиратурка
  • опиратуркъ
  • уператорка
  • уператоркъ
  • упературка
  • упературкъ
  • упираторка
  • упираторкъ
  • упиратурка
  • упиратуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опе-ра-тор-ка
членувано опе-ра-тор-ка-та
мн.ч. опе-ра-тор-ки
членувано опе-ра-тор-ки-те
звателна форма