ОПАРИЧВАНЕ

Речник на българския език

опаричване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опа-рич-ва-не
членувано опа-рич-ва-не-то
мн.ч. опа-рич-ва-ния
членувано опа-рич-ва-ни-я-та