ОНБАШИЯ

Речник на българския език

о̀нбашия съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. о̀нбашии, м. ист. Полицейски началник в малък град през турско време.

Грешни изписвания (11)

  • онбашеа
  • онбашеъ
  • онбашея
  • онбашиа
  • онбашиъ
  • онбъшеа
  • онбъшеъ
  • онбъшея
  • онбъшиа
  • онбъшиъ
  • онбъшия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. он-ба-шия
непълен член он-ба-ши-я-та
пълен член он-ба-ши-я-та
мн.ч. он-ба-шии
членувано он-ба-ши-и-те
бройна форма он-ба-шии
звателна форма он-ба-ши-йо