ОМОФОН

Речник на българския език

омофо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. омофо̀ни, (два) омофо̀на, м. Спец. В езикознанието — дума, която се изговаря еднакво с друга дума, но се пише различно и има различно значение.

Грешни изписвания (3)

  • омуфон
  • умофон
  • умуфон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омо-фон
непълен член омо-фо-на
пълен член омо-фо-нът
мн.ч. омо-фо-ни
членувано омо-фо-ни-те
бройна форма омо-фо-на
звателна форма