ОМОГРАФ

Речник на българския език

омогра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. омогра̀фи, (два) омогра̀фа, м. Спец. В езикознанието — дума, която се пише еднакво с друга дума, но се изговаря различно и има различно значение.

Грешни изписвания (3)

  • омуграф
  • умограф
  • умуграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омог-раф
непълен член омог-ра-фа
пълен член омог-ра-фът
мн.ч. омог-ра-фи
членувано омог-ра-фи-те
бройна форма омог-ра-фа
звателна форма