ОМЕСВАНЕ

Речник на българския език

омесване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омес-ва-не
членувано омес-ва-не-то
мн.ч. омес-ва-ния
членувано омес-ва-ни-я-та