ОЛИЦЕТВОРЯВАНЕ

Речник на българския език

олицетворяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • олицетворъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оли-цет-во-ря-ва-не
членувано оли-цет-во-ря-ва-не-то
мн.ч. оли-цет-во-ря-ва-ния
членувано оли-цет-во-ря-ва-ни-я-та