ОКУПАТОРКА

Речник на българския език

окупа̀торка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. окупа̀торки, ж. Жена окупатор.

Грешни изписвания (15)

  • окопаторка
  • окопаторкъ
  • окопатурка
  • окопатуркъ
  • окупаторкъ
  • окупатурка
  • окупатуркъ
  • укопаторка
  • укопаторкъ
  • укопатурка
  • укопатуркъ
  • укупаторка
  • укупаторкъ
  • укупатурка
  • укупатуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оку-па-тор-ка
членувано оку-па-тор-ка-та
мн.ч. оку-па-тор-ки
членувано оку-па-тор-ки-те
звателна форма