ОКОПЧЕ

Речник на българския език

окопче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. окоп-че
членувано окоп-че-то
мн.ч. окоп-че-та
членувано окоп-че-та-та