ОКЕАН

Речник на българския език

океа̀н — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. океа̀ни, (два) океа̀на, м.
1. Огромно водно пространство от земната повърхност.
2. Прен. Обикн. ед. Голямо количество, неизброимо множество. Имам океан проблеми.

Грешни изписвания (3)

  • окиан
  • укеан
  • укиан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оке-ан
непълен член оке-а-на
пълен член оке-а-нът
мн.ч. оке-а-ни
членувано оке-а-ни-те
бройна форма оке-а-на
звателна форма —

Връзки