ОКАСТРЯНЕ

Речник на българския език

ока̀стряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • укастряне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. окас-т-ря-не
членувано окас-т-ря-не-то
мн.ч. окас-т-ря-ния
членувано окас-т-ря-ни-я-та