ОЗОНЕН

Речник на българския език

озо̀нен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • озонин
  • узонен
  • узонин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. озо-нен
непълен член озон-ния
пълен член озон-ни-ят
ж. р. озон-на
членувано озон-на-та
ср. р. озон-но
членувано озон-но-то
мн. ч. озон-ни
членувано озон-ни-те