ОГЛУПЯВАНЕ

Речник на българския език

оглупяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оглупъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ог-лу-пя-ва-не
членувано ог-лу-пя-ва-не-то
мн.ч. ог-лу-пя-ва-ния
членувано ог-лу-пя-ва-ни-я-та