ОВЧАРСКИ

Речник на българския език

овча̀рски прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

овча̀рска, овча̀рско, мн. овча̀рски, прил. Който се отнася до овчар или му принадлежи. Овчарски калпак.
Овчарско куче. — Едро куче, което е приучено да пази стадото от вълци.
Овчарска торбичка. — Тревисто полско растение.
Овчарски скок. — Спортна дисциплина — висок скок, извършван с помощта на дълъг прът.

Грешни изписвания (3)

  • овчарске
  • увчарске
  • увчарски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ов-чар-с-ки
непълен член ов-чар-с-кия
пълен член ов-чар-с-ки-ят
ж. р. ов-чар-с-ка
членувано ов-чар-с-ка-та
ср. р. ов-чар-с-ко
членувано ов-чар-с-ко-то
мн. ч. ов-чар-с-ки
членувано ов-чар-с-ки-те