ОВЛАДЯВАНЕ

Речник на българския език

овладя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • овладявъне
  • овлъдяване
  • овлъдявъне
  • увладяване
  • увладявъне
  • увлъдяване
  • увлъдявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ов-ла-дя-ва-не
членувано ов-ла-дя-ва-не-то
мн.ч. ов-ла-дя-ва-ния
членувано ов-ла-дя-ва-ни-я-та