ОВЕСЕН

Речник на българския език

овѐсен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. овѐс

Грешни изписвания (3)

  • овесин
  • увесен
  • увесин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ове-сен
непълен член ове-се-ния
пълен член ове-се-ни-ят
ж. р. ове-се-на
членувано ове-се-на-та
ср. р. ове-се-но
членувано ове-се-но-то
мн. ч. ове-се-ни
членувано ове-се-ни-те