ОВЕС

Речник на българския език

овѐс — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Зърнена култура и плодовете ѝ, използвани преди всичко в животновъдството за храна.
прил. овѐсен, овѐсена, овѐсено, мн. овѐсени. Овесени ниви. Овесено зърно.

Грешни изписвания (1)

  • увес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. овес
непълен член ове-са
пълен член ове-сът
мн.ч. ове-си
членувано ове-си-те
бройна форма ове-са
звателна форма —

Връзки