ОВАЛ

Речник на българския език

ова̀л — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ова̀ли, (два) ова̀ла, м.
1. Спец. В математиката — геометрична фигура, оградена от затворена равнинна крива, чието очертание е като разрез на яйце.
2. Елипсовидно очертание, яйцевидна форма. Нежен овал на лицето.
прил. ова̀лен, ова̀лна, ова̀лно, мн. ова̀лни.

Грешни изписвания (1)

  • увал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. овал
непълен член ова-ла
пълен член ова-лът
мн.ч. ова-ли
членувано ова-ли-те
бройна форма ова-ла
звателна форма —

Връзки