ОБЩИНА

Речник на българския език

община̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. общинѝ, ж.
1. Административна единица, в която се осъществява местно самоуправление, подразделение на област. Великотърновска община.
2. Помещение, в което се намира управлението на такава административна единица; кметство.
3. Политическа и стопанска общност у древните народи. Славянски общини.

Грешни изписвания (15)

  • обштена
  • обштенъ
  • обштина
  • обштинъ
  • общена
  • общенъ
  • общинъ
  • убштена
  • убштенъ
  • убштина
  • убштинъ
  • убщена
  • убщенъ
  • убщина
  • убщинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-щи-на
членувано об-щи-на-та
мн.ч. об-щи-ни
членувано об-щи-ни-те
звателна форма