ОБУЩАРЧЕ

Речник на българския език

обущарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обуштарче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обу-щар-че
членувано обу-щар-че-то
мн.ч. обу-щар-че-та
членувано обу-щар-че-та-та