ОБУВАЛКА

Речник на българския език

обува̀лка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обува̀лки, ж. Прибор (с форма на лъжица) за по-лесно обуване на обувки.

Грешни изписвания (7)

  • обовалка
  • обовалкъ
  • обувалкъ
  • убовалка
  • убовалкъ
  • убувалка
  • убувалкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обу-вал-ка
членувано обу-вал-ка-та
мн.ч. обу-вал-ки
членувано обу-вал-ки-те
звателна форма