ОБТЯЖКА

Речник на българския език

обтяжка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (4)

  • обтъжка
  • обтяшка
  • оптяжка
  • оптяшка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-тяж-ка
членувано об-тяж-ка-та
мн.ч. об-тяж-ки
членувано об-тяж-ки-те
звателна форма