ОБТУРАТОР

Речник на българския език

обтуратор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оптуратор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ту-ра-тор
непълен член об-ту-ра-то-ра
пълен член об-ту-ра-то-рът
мн.ч. об-ту-ра-то-ри
членувано об-ту-ра-то-ри-те
бройна форма об-ту-ра-то-ра
звателна форма