ОБТОКА

Речник на българския език

обтока съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оптока

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-то-ка
членувано об-то-ка-та
мн.ч. об-то-ки
членувано об-то-ки-те
звателна форма