ОБТЕГАЧЕН

Речник на българския език

обтегачен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • оптегачен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-те-га-чен
непълен член об-те-гач-ния
пълен член об-те-гач-ни-ят
ж. р. об-те-гач-на
членувано об-те-гач-на-та
ср. р. об-те-гач-но
членувано об-те-гач-но-то
мн. ч. об-те-гач-ни
членувано об-те-гач-ни-те