обстрѐл
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Стрелба по някаква цел. Артилерийски обстрел.
2. Спец. Територия, която може да бъде обстрелвана от дадена позиция.
3. Прен. Остра критика, упрек. Идеята му беше подложена на обстрел от всички присъстващи.
1. Стрелба по някаква цел. Артилерийски обстрел.
2. Спец. Територия, която може да бъде обстрелвана от дадена позиция.
3. Прен. Остра критика, упрек. Идеята му беше подложена на обстрел от всички присъстващи.
Грешни изписвания (1)
- убстрел
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | об-с-трел | |
|---|---|---|
| непълен член | об-с-тре-ла | |
| пълен член | об-с-тре-лът | |
| мн.ч. | об-с-тре-ли | |
| членувано | об-с-тре-ли-те | |
| бройна форма | об-с-тре-ла | |
| звателна форма | — | |