ОБРЕДЕН

Речник на българския език

о̀бреден прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. о̀бред

Грешни изписвания (3)

  • обредин
  • обриден
  • обридин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. об-ре-ден
непълен член об-ред-ния
пълен член об-ред-ни-ят
ж. р. об-ред-на
членувано об-ред-на-та
ср. р. об-ред-но
членувано об-ред-но-то
мн. ч. об-ред-ни
членувано об-ред-ни-те