ОБОРОТЕН

Речник на българския език

оборо̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

оборо̀тна, оборо̀тно, мн. оборо̀тни, прил. Който се отнася до оборот (във 2 и 3 знач.). Оборотни средства. Оборотно жилище.

Грешни изписвания (7)

  • оборотин
  • обуротен
  • обуротин
  • уборотен
  • уборотин
  • убуротен
  • убуротин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обо-ро-тен
непълен член обо-рот-ния
пълен член обо-рот-ни-ят
ж. р. обо-рот-на
членувано обо-рот-на-та
ср. р. обо-рот-но
членувано обо-рот-но-то
мн. ч. обо-рот-ни
членувано обо-рот-ни-те