ОБОЗЕН

Речник на българския език

обо̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. обо̀з

Грешни изписвания (3)

  • обозин
  • убозен
  • убозин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. обо-зен
непълен член обоз-ния
пълен член обоз-ни-ят
ж. р. обоз-на
членувано обоз-на-та
ср. р. обоз-но
членувано обоз-но-то
мн. ч. обоз-ни
членувано обоз-ни-те