ОБЛЕПЯНЕ

Речник на българския език

облепяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • облепъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ле-пя-не
членувано об-ле-пя-не-то
мн.ч. об-ле-пя-ния
членувано об-ле-пя-ни-я-та