ОБИЧКА

Речник на българския език

1. о̀бичка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. о̀бички, ж.
1. Малка обеца.
2. Само мн. Стайно цвете с виолетово-червени цветове, подобни на обеци.

Грешни изписвания (3)

  • обечка
  • обечкъ
  • обичкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обич-ка
членувано обич-ка-та
мн.ч. обич-ки
членувано обич-ки-те
звателна форма

2. обичка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обичка е производна форма на обичкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. обичка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обичка е производна форма на обичкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. обичка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обичка е производна форма на обичкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).