ОБИТАВАНЕ

Речник на българския език

обита̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обетаване
  • обетавани
  • обетавъне
  • обетавъни
  • обитавани
  • обитавъне
  • обитавъни
  • убетаване
  • убетавани
  • убетавъне
  • убетавъни
  • убитаване
  • убитавани
  • убитавъне
  • убитавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оби-та-ва-не
членувано оби-та-ва-не-то
мн.ч. оби-та-ва-ния
членувано оби-та-ва-ни-я-та