ОБЖАЛВАНЕ

Речник на българския език

обжа̀лване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обжалвани
  • обжалвъне
  • обжалвъни
  • убжалване
  • убжалвани
  • убжалвъне
  • убжалвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-жал-ва-не
членувано об-жал-ва-не-то
мн.ч. об-жал-ва-ния
членувано об-жал-ва-ни-я-та