ОБЕЛКА

Речник на българския език

обѐлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обелкъ
  • убелка
  • убелкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обел-ка
членувано обел-ка-та
мн.ч. обел-ки
членувано обел-ки-те
звателна форма