ОБЕЗПРАШАВАНЕ

Речник на българския език

обезпраша̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обезпрашавъне
  • обезпръшаване
  • обезпръшавъне
  • обизпрашаване
  • обизпрашавъне
  • обизпръшаване
  • обизпръшавъне
  • убезпрашаване
  • убезпрашавъне
  • убезпръшаване
  • убезпръшавъне
  • убизпрашаване
  • убизпрашавъне
  • убизпръшаване
  • убизпръшавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-п-ра-ша-ва-не
членувано обез-п-ра-ша-ва-не-то
мн.ч. обез-п-ра-ша-ва-ния
членувано обез-п-ра-ша-ва-ни-я-та