ОБЕЗЛИСТВАНЕ

Речник на българския език

обезлѝстване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обезлиствани
  • обезлиствъне
  • обезлиствъни
  • обизлистване
  • обизлиствани
  • обизлиствъне
  • обизлиствъни
  • убезлистване
  • убезлиствани
  • убезлиствъне
  • убезлиствъни
  • убизлистване
  • убизлиствани
  • убизлиствъне
  • убизлиствъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-лис-т-ва-не
членувано обез-лис-т-ва-не-то
мн.ч. обез-лис-т-ва-ния
членувано обез-лис-т-ва-ни-я-та