ОБЕЗДКА

Речник на българския език

обѐздка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. обѐздки, ж. Приучване на кон към езда.

Грешни изписвания (7)

  • обездкъ
  • обезтка
  • обезткъ
  • убездка
  • убездкъ
  • убезтка
  • убезткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-д-ка
членувано обез-д-ка-та
мн.ч. обез-д-ки
членувано обез-д-ки-те
звателна форма