НУКЛЕИН

Речник на българския език

нуклеѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. нуклеѝни, м. Спец. Вещество, богато с фосфор, което се съдържа в клетъчните ядра.
прил. нуклеѝнов, нуклеѝнова, нуклеѝново, мн. нуклеѝнови.

Грешни изписвания (3)

  • ноклеин
  • ноклиин
  • нуклиин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нук-ле-ин
непълен член нук-ле-и-на
пълен член нук-ле-и-нът
мн.ч. нук-ле-и-ни
членувано нук-ле-и-ни-те
бройна форма нук-ле-и-на
звателна форма